Българските родители са големи късметлии, че в България има професионалисти, които се заемат с медицинските аспекти на проблемите в развитието. В Германия няма нито един! Това твърди д–р Едуард Рослер в интервю пред Станислава Чуринскиене.
Д-р Рослер е лабораторен лекар, собственик на лаборатория „Рослер“ – сред единиците лаборатории в Европа, които изследват цялостния микробиом, серотонин и допамин в червата. Известен е с успешните си терапевтични протоколи при деца с проблеми в развитието.
Д-р Рослер ще изнесе публична лекция в клиника „Св. София“ на 25.10 от 14 ч. по покана на Сдружение „Всяка дума„.
Д-р Рослер, отдавна провеждате изследвания на български деца с разстройства от аутистичния спектър. Бихте ли казали, че има някакъв типичен профил на това, което откривате в червата им?
През последните няколко години направихме стотици и дори хиляди тестове, и излязоха какви ли не стомашночревни проблеми – дисбактериоза, гъбични инфекции, чревни възпаления, чувствителност към глутен. Много често – и нисък до много нисък серотонин. Тези находки са съпъствани от хистаминова непоносимост тип 1 или 2 и синдром на пропускливите черва.
Не твърдя, че изреденото до тук обяснява аутистичните симптоми, но от българските терапевти на децата знам, че аутистичният спектър със сигурност е мултифакторно заболяване, а здравите черва много подобряват симптомите. Но има и още много фактори – генетични, дефицити на определени витамини и т.н. Важно е да се подходи цялостно.
Виждам много често случаи на хистаминов интолеранс с придружаващ синдром на пропускливите черва и ниски серотонинови нива, за това предполагам, че тази триада е основен аспект. Тъй като адресираме хистаминовия интолеранс, който е първичната причина, можем да излекуваме напълно червата, да запълним дефицитите от липсващи вещества и да повишим серотонина. Така даваме на детето възможност да се развива адекватно за възрастта си.
Вярно ли е, че хистаминът, който се свързва с алергиите, всъщност е невротрансмитер? Какво се случва, ако е прекалено висок? Опасно ли е за развитието?
Да, невротрансмитер е. В ролята си на такъв, той контролира цикъла сън – бодърстване. Може обаче да намали нивата на гамааминомаслената киселина (GABA), а да повиши адреналина и норадреналина – други невротрансмитери, може да понижи и пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера. Влияе силно върху невроендокринния контрол, включително и поведението, както и биологичните ритми, енергийния метаболизъм, терморегулацията, баланса на течностите, стреса и зачеването, функционирането на щитовидната жлеза, локалния имунен отговор, сърбежите, възпалителните реакции. Накратко, повишеният хистамин има множество негативни последствия и върху червата, и върху мозъка.
Откривате ли висок хистамин при българските деца? Ако да, какво е решението? Склонни ли са българските родители да следват нискохистаминова диета за децата си?
Да, виждаме повишен хистамин много често. Най-честата причина за повишения хистамин са обикновени хранителни непоносимости, както и ензимни дефицити, особено на ензима ДАО, или пък хранителни алергии. Важно е да се установи какво точно го причинява, понеже терапията е напълно различна в случаи на алергии, непоносимости или друго.
Нискохистаминовата диета е важна, но невинаги само тя е ключ към успеха, понеже, ако има алергия или непоносимост, пациентът трябва да извади съответните храни, въпреки че може да не съдържат много хистамин. Тук проблемът е имунологична реакция. Може да има и хистаминпроизвеждащи бактерии, те изискват правилно лечение. Доколкото знам от българските си партньори, родителите са готови на всичко, за да се възстановят децата им. Ключът обаче е да се правят изследвания и да следват терапията, предписана от професионалист, не да копират терапията на други деца, по съвет от познати.
Вие сте известен с това, че тествате серотонин в черва. Какво виждате по-често във фекалните проби на българските деца – повишен или понижен серотонин? Как тези отклонения влияят на развитието?
Благодаря ви, но не съм известен. Баща ми въведе това изследване преди години и дори добави допамин. Той беше първият, но доколкото знам, все още сме единствени в света. Тестваме не само деца, но и възрастни.
Откриваме ниски нива на серотонин в черва при пациенти с депресивни разстройства, проблеми със съня, а повишени – в случаи на хистамин-свързани хранителни непоносимости. Знае се, че повишеният серотонин засилва чревния пасаж и може да води до диария.
От събраните дотук данни на деца е видно, че има връзка между промените в серотонина и аутизма или забавеното развитие. Трябва обаче да уточня – установявали сме ниски нива на серотонин и при деца без проблеми в развитието, както и висок серотонин – при деца с проблеми в развитието.
Какви „лоши“ бактерии откривате най-често при българските деца с проблеми в развитието – клостридия, кандида, нещо друго? Как влияят на развитието?
Тук няма чак толкова отчетливи модели. Намирали сме всевъзможни дисбиотични патогени, както и паразити. Разбира се, клостридия и кандида албиканс – непрекъснато. Механизмът обикновено е един и същ. Нещо, например хистаминова непоносимост или дисбиоза, води до възпаление. Това може да се хронифицира и да доведе до синдром на пропускливите черва. В случаи на хронично възпаление пък, производството на различни ензими и хормони, като например серотонин, cbd products да се понижи. За това и виждаме често лактозна непоносимост, в резултат от ниското производство на ензима лактаза, панкреатична недостатъчност и, разбира се, нисък серотонин. Да не забравяме, че 97% от серотонина се синтезира в червата.
Свързани ли са проблемите в развитието и имунитета? Виждате ли промени в имунния статус на българските деца с проблеми в развитието?
Това вече е труден въпрос. Липса на гастроинтестинален имунитет може да бъде причинено от имунен (секреторен имуноглобулин А) или ензимен (бета-дефензин) дефицит. Имунният дефицит често е първичният фактор при повечето проблеми. Например, имунодефицитът може да причини свръхрастеж на кандида, кандидата да доведе до възпаление, хринифициране, а то до пропускливи черва и нисък серотонин. Виждате какъв е принципът. Ако видим нисък секреторен имуноглобулин, има нужда от стимулиране. Но при много чревни проблеми, особено чревно възпаление, имуноглобулинът е повишен и терапията е различна. Няма обаче един модел, тук виждаме всякакви конфигурации.
Защо толкова малко лекари в Европа разбират връзката между червата и мозъка?
Разбират, но не вярват в нея. Вчера получих писмо от германска застрахователна компания, която казва, че не може да покрие изследванията, защото няма достатъчно проучвания, които показват ефекта от терапията. В днешно време има мнения за всичко. Например за ваксините: някои лекари настояват децата да се ваксинират, други пък – ваксинации да не се правят.
Що се отнася до изследвания на микробиома – цялостната бактериална флора, това изобщо не се преподава в университетие. Много лекари дори още не знаят, че такива тестове са възможни. И ако един експерт – а почти всеки лекар смята себе си за експерт – не е чувал за такива изследвания, е естествено да ги отрече. Някои след това се опитват да осмислят информацията, но повечето не стигат до там. А серотонинът и хистаминът са ключови за чревно-мозъчната ос, само че са познати само в определен области на медицината.
Напоследък получих доста интересни обаждания от лекари, които не вярвали в значението на микробиома и подробните чревни изследвания, докато проблеми не сполетели тях или близки, и те самите не успели да разрешат казусите. Едва тогава те започнали да търсят отвъд познанията си, по лични причини. Медицината смята за валидни само лечения, подкрепени с множество публикации в научни източници и ако те не са достатъчно на брой, отричат съответната терапия. Не вземат под внимание обаче доказателствата от практическия опит, че терапията върши работа.Тъжно, но факт.
Станислава Чуринскиене
Станислава е специалист по ранно детско развитие и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружение „Всяка дума“, което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с наши и чуждестранни здравни институции.