Д-р Мария Савчева е трансфузионен хематолог. Завършила е Медицинския университет в София. Работила е в “Майчин дом” и в спешната болница “Пирогов”, а сега – в МБАЛ “Вита”. Има участия с доклади и постери в национални конференции по трансфузионна хематология, токсикология, имунология, както и в конгреси по спешна медицина, хемофилия и съпътстващите я разстройства. Преминава квалификационни курсове за лечение при масивни кръвозагуби, за приложение на заместителна терапия и трансфузионни алтернативи в клиничната практика. Интересите й са в изоимунизация при бременност и трансфузия на кръв и кръвни съставки, персонализирана биомедицина при деца от аутистичния спектър, с хиперактивност и дефицит на вниманието (ASD, ADHD).

– Д-р Савчева, защо се насочихте към биомедицинската терапия на деца от аутистичния спектър? 

– По лични причини. Търсейки терапия, подпомагаща трудното проговаряне на детето ми, и специалисти, които да работят по този проблем. Оказа се, че няма специалисти, които да обхващат цялостната тематика – стомашно-чревни проблеми, имунни дисрегулации, детоксикационни неблагополучия, хранителни дисбаланси, генетични аномалии, поведенчески проблеми, метаболитни и биохимични промени.

Обединявайки усилията си със Станислава Чуринскиене – специалист по ранно детско развитие, д-р Екатерина Тодорова – имунолог, д-р Таня Кадийска – генетик и д-р Едуард Рослер – микробиолог, създадохме работна група, която прилага биомедицинската терапия в България. Като виждам напредъка при децата, мисля, че успяваме.

– Какво представляват състоянията от аутистичния спектър според съвременните проучвания?

– Убеждението, че аутизмът е проблем на психичното здраве, се оспорва от различни физически находки: имунни и ензимни нарушения, микробен дисбаланс в червата, нарушения в биохимията на невротрансмитерите. Симптомите на аутизма често показват по-дълбоки заболявания на организма. При някои деца с аутизъм лечението на основните заболявания намалява аутистичните симптоми.

В момента аутизмът се смята за мултигенетично разстройство с епигенетични влияния (на околната среда). Няма обаче единен генетичен маркер за това състояние. При всеки отделен случай се установяват вариации в различни гени, кодиращи неправилно дейността на ензими, които участват в обмяната на невротрансмитерите (възбуждащи или потискащи нервните клетки и по този начин регулиращи сигналите между невроните и другите клетки в тялото), на цикъла на метилация (биохимичен процес на добавяне на метилови групи към атоми или молекули, при който тялото се освобождава от токсините). При метилирането се произвежда най-мощният антиоксидант в тялото – глутатионът.

В над 95% от хората с ментални, поведенчески и емоционални проблеми метилацията в организма е нарушена, но след съответната биохимична терапия, коригираща метилирането, симптомите намаляват или изчезват. Например чрез метилирането на живака или на други токсични метали те се извеждат от организма и намалява количеството им в кръвта и тъканите. Някои проучвания доказват връзката между мутации на съответните гени с нарушения като хиперактивност, аутизъм, автоимунни заболявания, биполярно разстройство, сърдечносъдови заболявания, панически, тревожни и хранителни разстройства.

Ензимите катализират различни процеси в организма, а при децата с аутизъм работят с повишена или с понижена активност. В резултат на това се наблюдават отклонения в нивата на невротрансмитерите серотонин, допамин, хистамин, като стойностите им може да бъдат ниски или високи при различните деца. Наблюдават се също повишен амоняк, лактат, чернодробни ензими, но пък има недостатъчност на метилови групи, на витамини и минерали. При децата с аутизъм често се среща и хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза).

– Какво представлява биомедицинската терапия на аутизма и свързаните с него разстройства, която прилагате?

– Биомедицината е клон на медицинската наука, който прилага биологични и физиологични принципи в клиничната практика. Включва много дисциплини и специалности – молекулярна биология, биохимия, цитогенетика, генна терапия, неврология, микробиология, имунология, вирусология, паразитология и др., чийто фокус е биологията на човешкото здраве.

Биомедицинската терапия на разстройствата от аутистичния спектър се базира на системно изследване на физическата вътрешна и външна среда на тялото. Извършва се задълбочена оценка на медицинската история на детето, снема се фамилна анамнеза, преглеждат се системите на тялото и се правят лабораторни изследвания.

В основата на повечето протоколи за биомедицинско лечение е внимателното проучване на всички функции на органите и системите, на метаболитни и генетични изменения, състоянието на стомашно-чревния тракт, на имунната система, включително хематологични и биохимични промени, установявани чрез лабораторни изследвания.

– Какви лабораторни изследвания би трябвало да се направят на деца с аутизъм?

– Пълна кръвна картина, чернодробни ензими, амоняк, лактат, хормони на щитовидната жлеза, холестерол, урея, креатинин, нива на витамините D, В6, В12, които най-често са в дефицит, нива на електролитите. При нужда се правят и други изследвания. Един от тестовете е за есенциални и за тежки, токсични метали в коса. Анализът на микроелементите (желязо, мед, цинк, молибден, бром, флуор, аргон, йод и др.) е ценен, защото може да покаже излишък, дефицит или лошо разпределение. Микроелементите в организма нормално са хилядни части от процента, но са необходими за нормалната жизнена дейност, тъй като участват в производството на ензими, витамини, хормони. Нивата на минералите и техните съотношения определят колко добре функционират клетките и влияят на физическите и когнитивните способности.

Хранителните елементи, включително хром, цинк, мед, селен и литий, са задължителни за стотици ензими. Литият например е много важен за усвояването на витамин В12. Нивата на тези елементи в косата показват нивата им в органите и в другите тъкани. Анализът на елементите в косата предоставя важна информация, която заедно със симптомите на детето и резултатите от другите лабораторни изследвания може да помогне при ранна диагностика на физиологични разстройства, свързани с отклонения в основния и в токсичния метаболизъм.

На деца от аутистичния спектър се прави и тест за органични киселини, изследват се метаболитите в урината. Това са странични междинни продукти на клетъчния метаболизъм. Този тест за органични киселини разкрива дисбаланси в метаболитните пътища, в цикъла на уреята, хранителни дисбаланси, митохондриална дисфункция, оксидативен стрес, абнормна дисбиоза в стомаха и червата, малабсорбция в тънките и в дебелото черво.

Оценява също различни токсини на кандида албиканс и други гъбични токсини. Оценява още два много специфични токсина на клостридиите (бактерии, които нормално не се намират в човешкото тяло), които водят до излишен допамин и токсични реакции в мозъка и нервната система.

Тестът оценява също оксалатите – съединения, които се откриват в много храни и/или са резултат от  растежа на кандида албиканс. Много от децата с аутизъм имат кандида. Високите нива на оксалати са свързани с болка в стави, мускули, съединителна тъкан. Могат също да задържат в организма тежки метали – олово, живак, арсен – което довежда до минерален дисбаланс.

Оценяват се още митохондриалните дисфункции, които се наблюдават при аутизъм и допринасят за намалено внимание и нарушени когнитивни функции, както и за забавяне на физическото развитие. Оценяват се дисбалансите в допамин, норепинефрин и серотонин, а също и проблемите в производството на глутатион.

Правим изследване на фецес (фекална проба), чрез което се установява състоянието на микробиома на червата, дали има нарушения на чревната флора. Изследването на фецес дава още информация за количеството хистамин, серотонин и зонулин, които са маркери за чревно възпаление.

В зависимост от клиничната картина може да се направят допълнителни изследвания за паразити и вируси, за имунен статус, за аминокиселини, ацилкарнитинов профил.

Друг важен тест, който използваме, е за хранителни непоносимости. Той открива специфични антитела, насочени към антигени в различни храни. При класическата хранителна алергия реакцията към антигена в храната е бърза и се обуславя от имунни антитела от клас IgE. При хранителните непоносимости реакцията не е моментална и антителата са от клас IgG.

Д-р Мария Савчева

– Какви са симптомите при непоносимост към храна?

– Симптомите варират, като най-често засягат храносмилателната система (гадене, диария, запек, подуване и болки в корема, рефлукс), кожата (обриви, зачервяване) и дихателната система (хрема, задух).

– Кои са най-често срещаните хранителни непоносимости?

– Това са непоносимост към глутен (пшеница), лактоза (мляко), амини в някои сирена, чай, шоколад, афлатоксини, храни, съдържащи хистамин, салицилати, нитрати, сулфати и някои оцветители.

– Какви са най-честите клинични резултати при деца от аутистичния спектър?

– Обикновено установяваме хранителни непоносимости, нарушения в чревната флора, намаление на броя на лактобацили и бифидобактерии, наличие на дрожди и бактерии, които предизвикват възпаления в тънкото и в дебелото черво и водят до пропускливост на червата. Често се вижда нарушена абсорбция на различни хранителни вещества, витамини и минерали.

Нарушена е обмяната на невротрансмитерите серотонин, допамин и хистамин, може да има митохондриална дисфункция, а също нарушения в цикъла на Кребс, в обмяната на мазнините и на белтъците. Откриваме също и хипофункция на щитовидната жлеза.

– Конкретно какви са стъпките в биомедицинската терапия?

– Биомедицинската терапия включва диета, елиминиране на токсините и на алергените, подобряване дейността на клетките (основно на митохондриите и на клетъчните мембрани) чрез въвеждане на L-карнитин, коензим Q10 и др. Биомедицинското лечение представлява комбинация от основни и алтернативни лекарства, които работят в синхрон. С помощта на внос в организма на липсващи или дефицитни микроелементи и с помощта на детоксикация се постига коригиране на нарушенията в метаболизма, производство на повече енергия, емоционална стабилност, подобрява се когнитивната функция и устойчивостта при стрес.

Обикновено започваме с диета, съобразена с установените непоносимости към храни, нискохистаминова и безглутенова диета. Чрез индивидуални или подходящи про- и пребиотици увеличаваме броя на нормално населяващите червата бифидобактерии и лактобацили. Елиминираме патогенните дрожди и бактерии с антибактериална, антимикотична и антибиотична терапия.Внасяме допълнително микроелементи и деривати на витамини, а също и ензими, съобразно техните дефицити (амилаза, пептитаза, аминооксидаза, сулфитоксидаза, биоптерин), участващи в храносмилането, невротрансмисията и детоксикацията. Прилагаме междинни и крайни метаболити, които повлияват на цялостната обмяна на веществата в организма и основно на цикъла на метилация.

Прилагаме също антиоксиданта глутатион и прекурсори на глутатиона.

Биомедицинската терапия се основава на над 150 публикувани изследвания. Разбира се, тя не изключва работата с логопеди и психолози, терапията с кислород в барокамера и др.

– Как се повлияват децата от биомедицинската терапия?

– Проучванията показват, че добавянето на важни витамини и минерали и премахването на глутен и казеин от диетата, подобрява храносмилането, говора, поведението.

 

Д-р Едуард Рослер: Дисбиозата води до възпаление и пропускливи черва

Д-р Едуард Рослер е собственик на една от големите лаборатории в Германия, специализирана в изследване на микробиома, патогенната чревна флора, хистамин, серотонин, допамин, зонулин и диаминооксидаза (ДАО), както и много други показатели, свързани с възпаление в червата. Основно тези изследвания се правят на деца с аутистични разтройства и проблеми в развитието. Въз основа на своя опит д-р Рослер е категоричен, че терапевтиране на сляпо на тези разстройства е невъзможно. Нужни са изследвания на състоянието на микробиома, за възпаление и за пропускливост на червата, за алергии, непосонимост към храни, на ниво на невротрансмитерите. Предлагаме част от лекцията, която изнесе д-р Рослер пред родители на деца от аутистичния спектър в една от столичните болници.

Микробиомът е съвкупността на всички микроби, които живеят в човешкото тяло и върху него – бактерии, гъбички и др. При това тези микроби са 10 пъти повече, отколкото са клетките на човешкия организъм. Най-важната част от микробиома е чревната флора, която е здравословна, когато има равновесие между добри и лоши бактерии. Не може да имаме само добри бактерии в тялото си, но те трябва да преобладават. Здравословният баланс на чревната флора се нарича еубиоза, а нарушеният баланс се нарича дисбиоза. Наличието на дисбиоза не може да ни каже точно какво не е наред, но със сигурност показва, че има проблем.

Когато правим изследване на микробиома, може да установим дали пациентът е с дефицит на добри бактерии и увеличено съдържание на лоши бактерии и кои конкретно. Ако дефицитът на добрите бактерии е само единица, това означава, че липсват един милиард от тях. На тяхно място изключително бързо се размножават лоши бактерии. Най-често срещаните лоши бактерии са Клостридия, Ешерихия коли, Клебсиела, някои дрожди, Псевдомонас и най-вече Кандида.

Дисбиозата може да доведе до възпаление. Лошите бактерии отделят токсични продукти. Клебсиелата например е орална бактерия, която ако достигне червата, предизвиква възпаление. Дисбиозата е причина за хронично възпаление, което от своя страна може да доведе до синдрома на пропускливите черва. Обикновено чревната лигавица е съставена от плътно наредени една до друга мукозни клетки, здраво свързани помежду си, и през тях нищо не може да премине. Но когато настъпи възпаление от дисбиозата, връзките между мукозните клетки отслабват и между клетките се отварят макар и миниатюрни разстояния. Те не могат да се видят с колоноскопия или гастроскопия, но през тези миниатюрни разстояния преминават малки частици от несмляна храна, например протеини. Когато преминат през чревната бариера, тези частици навлизат в кръвния поток и имунните клетки ги атакуват като чужди агенти. Следователно пропускливостта на червата води до имунна реакция. Ако през чревната бариера са преминали частици от банан, имунната система ги третира като нашественици. Така се отключва хранителната алергия – в случая към банани.

Има разлика между алергия и хранителна непоносимост

Хранителната непоносимост е невъзможността определени продукти да се метаболизират и разградят. Това е поради липса на ензими. Класическият случай на хранителна непоносимост е към млечната захар – лактозата. Причината е липсата на ензима лактаза, който да разгради лактозата на два други типа захари, които вече да бъдат усвоени от организма. Когато лактозата не може да се метаболизира и разгради, тя достига през тънките черва до дебелото черво. Там лактозата се обработва по съвсем друг начин, от което се получават газове, диария и коремна болка.

Алергията към млечната захар обаче има съвсем друг механизъм. Той е имунна реакция на организма с производство на антитела.

Установили сме, че не само хранителната непоносимост към хистаминсъдържащи продукти но и други хранителни непоносимости повишават нивото на хистамина. Освен това хистаминът може да се повиши и при алергия. Точно затова по лабораторните резултати от повишен хистамин не можем да определим дали това е предизвикано от алергия или от някакъв вид хранителна непоносимост.

В много случаи повишеното ниво на хистамин води отново до хронично възпаление и оттам до синдром на пропускливите черва. Те потискат всеки аспект от работата на червата, например действието на ензимите, невротрансмитерите, протеините. Лактозната непоносимост може да е два типа според причините. Ако са генетични причини, в организма изобщо не се произвежда ензимът лактаза, който разгражда лактозата. Но може да е резултат на хронично възпаление, което пречи да се произведе ензимът лактаза. И когато се излекува възпалението, ще се реши и проблемът с лактозната непоносимост.