Когнитивната ремедиация е процес на възстановяване или подобряване на когнитивните функции, засегнати от придобити или вродени дефицити. Тя използва принципа на невропластичността, при който мозъкът се адаптира, като създава нови невронни връзки или коригира съществуващи. Целта е да се възстановят или компенсират затрудненията, като се използват алтернативни стратегии и външни помощни средства. Някои от тези средства са пъзели, разнообразни игри и дейности, дигитални устройства. В началото на терапията се прави оценка на силните страни на детето, които обикновено са относително съхраненият интелект и те се използват за да може да се подобрят и по-слабите сфери – самообгрижване, социални умения, концентрация. Терапевтичната програма се изготвя в зависимост от текущото начално ниво.
Когнитивната ремедиация, позната много ограничено у нас като невропсихологична когнитивна рехабилитация, първоначално е била прилагана при невродегенеративни заболявания, шизофрения, инсулти при възрастни. След провеждането на множество основани на доказателства изследвания върху ефекта й при аутистичния спектър, тя се използва и с деца и юноши, разбира се с множество модификации. Популярно изследване на Shaun M. Eack и сътрудници от 2017 г. (https://doi.org/10.1002/aur.1913) показва, че терапията за когнитивна ремедиация дава по-добри резултати от обикновената подкрепяща терапия, която включва речева терапия, ерготерапия и поведенческа терапия при по-големи деца с аутизъм. Доказано работи и при хиперактивност с дефицит на внимание.
На какво разчита ремедиационната терапия?
На невропластичността. Мозъкът има способността да се адаптира, като променя или създава нови невронни връзки чрез учене.
На създаване на нови пътища. Тя замества загубените или нарушени функции чрез създаване на нови невронни мрежи и коригиране на съществуващите.
На изработване на компенсаторни стратегии. Децата се научават да използват алтернативни методи, за да се справят с когнитивните предизвикателства.
На външни помощни средства. Използват се инструменти и устройства, за да се улесни изпълнението на задачи и да се подпомогне когнитивната функция с последващ ефект върху всички сфери на функциониране. Някои терапевти използват електронни устройства, докато други предпочитат да се придържат стриктно към интелектуални играчки и помагала.
Ориентирана е в голяма степен към подобряване на вниманието, речта, уменията за разрешаване на проблеми, изпълнителните функции като цяло. Терапевтите сравняват заниманията в рамките на метода като тренировка във фитнес залата, само че вместо да се натрупва мускулна маса, се работи върху подсилване на когнитивните умения, за да се постигне самостоятелност чрез формиране на компенсаторни стратегии.
Използвана литература:
https://doi.org/10.1002/aur.1913
https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/0091217416651254