Късното проговаряне до такава степен се е превърнало в норма, че много родители не се тревожат от липсата на реч към втората година на детето, тъй като около себе си имат достатъчно примери на връстници, които също нямат адекватно за възрастта изразяване.
Здраве
Станислава Чуринскиене за своя 7-годишен гений
„Под късно проговаряне разбираме неспособността да детето да формира изречение от поне две думи към втората година, предшествано от неумение (което изглежда като нежелание) да повтаря срички и думи (или поне първата / последната сричка от думата)“, обяснява специалистът по ранно детско развитие Станислава Чуринскиене.
Снимка: личен архив
Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението „Всяка дума“, което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА – Варна.
Когато в някакъв момент след 2.5 или дори 3 г. то отприщи реч, родителите се успокояват , че е успешно е преминало още една важна стъпка от развитието.
Нерядко в предучилищна възраст и в първи клас обаче става ясно, че това не е точно така.
Още в предучилищните групи, късно проговорилото дете може да изглежда по-импулсивно, по-трудно да се концентрира и да се застоява на едно място, да среща трудности в следването на инструкции по работна задача и груповите правила с които се съобразяват връстниците му.
В училище може да покаже вече изявени обучителни затруднения. Това се случва, защото навреме появилата се и бързо развиваща се реч е функция на достатъчно зрялата за възрастта на детето нервна система, а закъсненията във формирането ѝ не са изолирани и локализирани единствено в разбирането и генерирането на смисъл чрез думи.
Нерядко е засегната и работната памет,
Здраве
Станислава Чуринскиене: „Blue“ означава „синьо“, но и „тъжно“
която е ключов фактор за добрия обучителен капацитет.
Работната памет е всъщност нашата способноста да преработваме информация и да боравим с нея. Тя ни позволява да разберем, осмислим и запомним нужните данни, за да решим задача, да спазим инструкции, да запомним какво се е случило преди малко, за да го разкажем.
Ако например условието на математическата задача е да съберем 10 и 20, а после да извадим от общия сбор 5, добрата работна памет ще ни помогне да осмислим и запомним последователността на действията, които трябва да извършим за да получим крайния резултат.
Ако трябва да преразкажем текст, отново тя ще ни помогне да запомним какво се е случило и кое след кое следва. Ако ни инструктират да отидем до другата стая и да вземем синята чаша, работната памет ни припомня за какво сме отишли там. На всички ни се е случвало да тръгнем нанякъде и да забравим какво търсим и защо сме отишли там, особено в моменти на стрес и претоварване.
Речевото разстройство не е изолирано явление,
то може да засегне не само обучението, но и отношенията с връстници и възрастни. Това потвърждават и изследователите на връзката между речта и обучението, които при нарушение на речта са установили чести смущения не само на работната, но и на краткосрочната памет (двете са свързани, но не тъждествени, макар често да се използват синонимно).
Ето още какво се нарушава:
– Вниманието.
– Способността на детето да разкаже спонтанно какво му се е случило пред деня. То може да помни определени случки и събития, но да не може да определи кога точно са станали. Трудности в разказвателните предмети.
Здраве
Станислава Чуринскиене: 5 теста откриват дали детето се развива добре за възрастта си
– Скоростта на преработка на информация, както в училище, така и извън.
– Запомнянето на имена (аномия) и дати.
– Бавно пренасочване на вниманието от една задача към друга.
– Неравномерно представяне. Детето може да покаже умения и знания вкъщи, които не може да демонстрира в училище. Това ще зависи и от формата на детето в момента на изпитване. При умора и неразположение, резултатите от изпитване ще са по-лоши, макар и детето да е усвоило конкретния материал. Стресът също е фактор, а изпитната ситуация сама по себе си е стресираща.
– Трудно ориентиране за намирането на конкретна информация в текста.
– Емоционалната саморегулация. Детето може да се разплаква или да избухва по-лесно.
Здраве
Станислава Чуринскиене: първи сигнали, които издават деца в аутистичния спектър
– Повишена потребност от движение – често ставане от чина и движение по време на час или групови занимания.
– Затруднение да се самоорганизират в самостоятелно учене, нужда от някой, който да ги организира и да им партнира индивидуално.
– Лесна уморяемост.
– Затруднено учене на езици, особено граматични форми, синтактични структури и запаметяване на думи. Може да е нужно детето да повтаря и пише думите много повече, за да ги запомни.
– Често губене и забравяне на вещи.
Тези трудности могат да се наблюдават както при деца с късно начало на речта и речеви разстройства, така и при възстановени от аутистичния спектър деца и такива, които до късно говорят „бебешки“ (недобра артикулация).
Причините за този вид затруднения са физиологични. Те могат да са свързани с нарушения в невромедиацията, както и със синтезирането и усвояването на базисни за развитието на централната нервна система вещества.
Важно е терапията да е комплексна, да се адресират както биологичните фактори след серия изследвания, така и детето да работи със специалисти по речева и обучителна терапия.
Станислава Чуринскиене
За контакти: stanislava.ciurinskiene@abv.bg