Д-р Едуард Рослер: Терапията при деца с проблеми в развитието е като пъзел

Д-р Едуард Рослер
Снимка: Ани Петрова

Българските родители са много по-напред в познанията си за терапията на деца с проблеми в развитието в сравнение германските родители. Това каза пред „Хоризонт“ д-р Едуард Рослер, клиничен патолог и микробиолог, специалист по лабораторна медицина от Германия. Д-р Рослер е собственик на единствената в света лаборатория, която изследва серотонин и домамин в червата. От няколко години той успешно работи с родители на български деца с аутизъм и други дефицити в развитието.

Д-р Едуард Рослер посети страната ни за втори път. През януари той изнесе три лекции в Русе и София, а сега се срещна с родители и лекари и в Пловдив.

Връзката проблемите в червата – аутизъм

През последните три и половина година натрупахме доста опит в изследванията в областта на разстройствата от аутистичния спектър и проблемите в развитието, заяви д-р Рослер в специално интервю за предаването „Хоризонт до обед“.

„Фокусираме се върху невротрансмитерите, концентрирани в червата, които имат пряко влияние върху развитието. Най-важните сред тях са серотонин и хистамин. Серотонинът играе ключова роля в развитието и тъй като 97% от него се произвеждат в червата, той може да бъде намален вследствие на различни стомашно-чревни проблеми. Хистаминът пък е като медиатор за различни хранителни непоносимости и алергии. Като невротрансмитер той оказва влияние и върху имунната система. При завишени стойности обаче той може да доведе до локални възпаления. В стомаха и червата той може да предизвика хронични възпаления, които да провокират синдром на пропускливите черва. Установили сме, че при хронично възпаление и пропускливи черва, производството на серотонин пада, съответно мозъкът не получава достатъчно и това повлиява развитието. Завишеният хистамин може да има директен негативен ефект върху мозъка чрез кръвно-мозъчната бариера, може да се отрази върху цикъла на сън и бодърстване, да причини ментални проблеми като цяло. Все още не сме сигурни дали ниският серотонин или високият хистамин, или пък и двете оказват най-лошо въздействие“, посочва д-р Рослер.

Изследванията за нивата на серотонин и хистамин се правят директно във фецес. Друг невротрансмитер, който се изследва по този начин, е допаминът.

Хранителните алергии са винаги второто стъпало, казва д-р Рослер. Ако изследвате например само хранителни алергии без други тестове, ще ви липсва информация. Първо трябва да се изследва фецес и ако там има индикатор за алергия, тогава трябва да се направи и такъв тест. Ако няма признаци за алергия, няма нужда от такива изследвания“, съветва специалистът.

Изследванията на българските деца в лабораторията на Рослер 

В изследванията на около 50-60% от българските деца с проблеми в развитието се забелязва една и съща закономерност: висок хистамин и нисък серотонин, както и високи нива на зонулин, а това е маркер за пропускливи черва, пояснява специалистът. Лечението трябва да бъде комплексно, казва д-р Рослер и се аргументира:

„Всяко хронично възпаление може да доведе до дисбаланс в производството на ензими, хормони или невротрансмитери в чревния тракт. Свръхколичества бактерии и  гъбички, непоносимост към глутен, алергии – много са причините, които могат да доведат до хронични възпаления.“

Трудно е да се дадат съвети за превенция. Децата трябва да се хранят разнообразно, а не само с определени храни, допълва лабораторният лекар.

„При децата с аутизъм това е затворен кръг и може да направи терапията много трудна. Целта е да се атакуват причините за възпаленията, които са строго индивидуални. Няма универсална терапия. Мога да дам препоръка да се работи за връщането на баланса между серотонин и хистамин.“

Ролята на диетата при проблеми в развитието

Диетата при деца с аутизъм е задължителен елемент от терапията, но препоръката за всяко дете и всеки пациент може да се различава съществено, подчертава д-р Едуард Рослер. Според него има огромнаразлика в знанията на българските и германските родители относно връзката между чревното здраве и изоставането в развитието при децата.

„Мога да кажа, че българските родители са много по-напред в познанията и търсенията си относно терапията в сравнение с Германия. Лекарите, с които общуваме, са много напред в областта на изследване на причините и на терапиите за деца с проблеми в развитието. Тук липсва невежеството, на което сме свидетели в Германия. Като пример мога да посоча, че от всички изследвани при нас деца само 2-3 са от Германия. Това за германските родители е абсолютно непозната материя. Не може да става дума за сравнение“, коментира още германският специалист.

В Германия има огромна пропаст между класическото университетско образование по медицина и холистичната медицина, изтъкна още той. Онова, на което не са ви научили в университета и по време на първите години от следването, просто не съществува, а специалистите игнорират и подценяват всичко, което е извън стандартното образование, добавя Рослер.

В Германия възприемат аутизма като присъда

„Единствената терапия за деца с аутизъм в Германия е поведенческата – речевата терапия, терапията с животни като специално обучени кучета. Няма стремеж да се търси друг вид терапия. Нещата се възприемат фаталистично – имате дете с аутизъм, това е съдба и нищо не може да се направи. Това е типичното мислене в Германия. Тук не е така.“

Бих препоръчал на всеки родител на дете с проблеми в развитието, забавяне в развитието, хиперактивност, синдром на дефицит на вниманието – да търси различни подходи и органичните причини за тези дефицити, обобщи д-р Едуард Рослер. „Изясняването на проблемите в стомаха и червата е само част от пъзела. Може да има хормонален дисбаланс, може да е генетично заболяване, може да има обременяване с тежки метали…“

Възрастта на детето е фактор за успешното повлияване на отклоненията в развитието, категоричен е д-р Рослер.

„Ако проблемите в стомашно-чревния тракт бъдат идентифицирани на 3-4 годишна възраст например, има много по-голям шанс терапията да бъде успешна, отколкото ако това се случи на 10 или 12 години. Недостигът на серотонин има огромна роля за умственото развитие. И когато това бъде „хванато“ и коригирано в ранна възраст, шансът забавянето да бъде компенсирано след корекциите, е доста по-висок, отколкото ако намесата започне на 14 или 15-годишна възраст. Което не означава да се изследва дете на една година, при което тепърва се формира и структурира чревната среда. Ако трябва да препоръчам възраст за подобен тест – това е 3-4 годишната възраст.“

Leave a Comment