Станислава Чуринскиене – специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина, разкрива истини и митове около нарушенията в най-ранна възраст – месец по месец от 0 до 3 г.
Всеки родител се надява, че неблагополучията в развитието ще подминат детето му и то успешно ще проходи, проговори, учи. Окуражаваме се един – друг с митове като „Няма непроговорило или непроходило дете“, „Една братовчедка проговорила на 4“ и какво ли още не.
А е важно да наблюдаваме развитието на децата ни с отворени очи, за да можем да реагираме в случай на тревожни сигнали. Обикновено, при достатъчно ранна и адекватна помощ, трудностите се разрешават.
Съществуват митове за детското развитие, които възпрепятстват навременната родителска реакция при проблеми.
Мит 1: „Децата се развиват различно, всяко със свой темп, не сравнявайте“.
В реалността има срокове, в които детето трябва да постигне определени неща – да седне, да ходи, да каже първите думички. При закъснения извън указаните норми, трябва да се търси експертно мнение.
Мит 2: „Детето ще израсте проблема, времето намества всичко“.
За жалост, практиката показва много малко случаи на спонтанно наваксване на закъсненията. В повечето случаи се налага целенасочена работа и грижи, за да постигнем изравняване на очакваното за възрастта развитие, защото всяко закъснение води след себе си друго закъснение.
Мит 3: „Ако детето не го прави сега, ще почне да прави направо следващото“, например – не говори сега, но после ще заговори с цели изречения.
Истината е, че в детското развитие етапи не могат да се пропускат. Непостигнатите навреме задачи се проявяват по-късно, като дефицити в обучението, поведението, социалните контакти. Детето трябва първо да може да свърже две думички и да може да ги произнесе, за да стигне до сложните изречения.
В момента 1 на всеки 68 деца бива диагностицирано с аутизъм, расте броят на късно и труднопроговарящите деца, на тези с хиперактивност и обучителни затруднения.
Една навременна родителска реакция би могла да спести много трудности по-късно. Но какво да следим и по какво да разберем, че детето ни изпитва трудности в развитието?
Ето няколко ранни признака, на които е добре да обърнем по-специално внимание:
Ако детето към 3 месеца
– не гука; държи ръцете си стиснати в юмручета, близо до тялото, и ги отпуска трудно;
– рита непрекъснато;
– често плаче безутешно, въпреки, че е нахранено, сухо и гушнато;
– трудно и нестабилно повдига главичката си;
– не реагира на усмивка;
– не приближава с ръце средната линия на тялото;
– не реагира на шумове;
– рита само с единия крак;
– реагира твърде бурно на допир, светлина или шумове
Ако към 6 месеца
– системно се извръща при опити да бъде ангажирано или да се заиграят с него;
– не проследява с очи близък движещ се предмет;
– липсва спонтанна усмивка;
– не реагира на силен шум;
– не започва да бърбори със срички като “ба, ма, га, да“;
– не реагира на емоциите на околните;
– не прехвърля предмети от едната в другата ръка;
– не прави опити да седне, не се обръща от гръб по корем.
Ако към 12 месеца
– не подава играчка на възрастен, когато го помолят;
– не посочва с пръстче към интересни или желани предмети;
– не пляска с ръце за „браво“ или не маха за „чао“;
– не реагира на името си;
– не имитира, не реагира на излизане на родителя от стаята;
– пропуснало е пълзенето;
– преди да се изправи, отказва непасирани храни;
– не може да проследи посоката, в която сочи възрастният
Ако към 18 месеца
– не разбира лесни инструкции – “вземи това, вдигни онова”;
– не прикляка да вземе играчка, без да пада при изправянето;
– не разбира и не реагира на познати думи, не реагира на гласове, но изпада в паника от звуци;
– не компенсира липсата на думички с жестове;
– използва ръката на възрастния като инструмент;
– не познава частите на тялото си;
– не използва спонтанно 10 – 20 думи
Ако към 24 месеца
– не прави спонтанно изречение от 2-3 думи;
– не може да изкачва стълби, макар и с помощ от парапет;
– не участва в дейности на ужким (символна игра);
– пада много;
– не играе с играчки по предназначение;
– трудно е да пренасочиш вниманието му от едно занимание към друго;
– блъска си главата или проявява друг тип автоагресия
Ако към 36 месеца
– няма изявена водеща ръка – лява или дясна, но детето трябва да използва едната си ръка като основна, а другата – като помощна;
– не редува краката си по стълби;
– не се заиграва с други деца;
– не съставя изречения, използвайки съюзи – „да“, „без“, „но“ и т.н.;
– не задава въпроси.